Ето че след близо една година, отново се завърнах на Витоша.
Беше прекрасна и слънчева съботна утрин когато слънцето грееше и почти нямаше облаци.
Стегнах си раницата набързо и се запътих към спирката. Не след дълга дойде и автобуса. Естествено че се напълни, но нямаше как да е иначе. След близо един час пристигнах на Златните Мостове. Доста познато място и въпреки това всеки път като отида там ми се струва всяваш е ново и непознато място.
Не бях решил на къде да тръгна. Все още. Но тръгнах по първата появила ми се пътека. Не бързах за никъде. Не след дълго стигнах до хижа Малинка. Там пред нея имаше все още няколко петна със сняг, въпреки че слънцето напичаше. Поседнах на една пейка за да се намажа с крем против изгаряне и да се полюбувам на гледката и природата. Тръгнах по каменистата пътека нагоре през дървения мост и пресякох пътя.
Бях решил да не ходя надалеч, или поне да не е до хижите. Пътеката криволичеше, аз ходех бавно, а дърветата покрай мен минаваха и оставаха на заден план. Въпреки многото хора долу на мостовете, така и не срещнах много по пътеката. Главно на слизане имаше такива.
Не след дълго се озовах на хижа Еделвайс. Седнах на една от пейките там. Носех си вода и пих. Не бях гладен. Може би следващият път ще пробвам кухнята им. Забелязах че имат крем карамел. Би ми дошъл добре един такъв и един чай, нищо че съм на диета. Но ще остане за следващият път.
Не останах дълго време там. Вместо да продължа нагоре, реших да се прибирам надолу. По същия път. А и времето вече не беше така слънчево когато тръгнах.
Естествено направих малко снимки, но не и видеа, част от които може да се видят тук. Главно имаше цветя и дървесни гъби. Един прекрасен ден, прекаран в една прекрасна планина. Следващият път ще обиколя повече.


