Измина доста време, откакто публикувах последно тук – повече от година, ако трябва да бъда честен. Животът често ни завърта в различни посоки, но ето ме отново. Реших, че е време да се завърна към писането, дори и с малки стъпки.
За този рестарт реших да си помогна с ChatGPT – изкуствен интелект, който написа тази кратка статия за мен. Смятам, че това е интересен начин да дам ново начало на блога.
Как ще се развие блогът оттук нататък? Ще видим. Понякога е хубаво да оставиш нещата да се случват естествено.
VPN или Virtual Private Network е технология за сигурна връзка между едно устройство и интернет мрежата.
Използва се от много фирми, особено след Ковид кризата. В същото време се използва и от много хора. Има не малко фирми предлагащи такава услуга. Цените варират от $2 на месец до десетки долари с избор от различни дестинации.
Но как да се направим собствен VPN така че само ние да си знаем какво мината през мрежата без да се притесняваме, че въпросните доставчици на vpn услуги могат да ни следят какво правим онлайн?
Ето как аз си направих собствен VPN при това съвсем безплатно, или пък не точно.
Притежавам малък компютър – Raspberry Pi, закупен от сайта на Роботев. Но разбира се може да си го времето от Амазон или от друго място. Тези устройства са наистина малки – колкото кутия за цигари, не харчат почти никакъв ток.
Софтуера който ползвам е PIVPN. Инсталира се лесно и бързо, просто се отговаря на няколко въпроса и готово – вече имате собствен VPN.
След инсталацията ви предоставя начин да се пусне VPN на което и да е устройство. Обикновено се инсталира приложение като WireGuard, което реално свързва телефона, компютъра, лаптопа с VPN сървъра.
Т.е. когато си някъде навън, на ресторант например или на друго място, приложението WireGuard криптира интернет връзката и всички заявки излизащи от твоето устройство и ги изпраща към VPN сървъра. От там той препраща трафика към сайта който искаш да отвориш. Така собствениците на уеб сайтове или приложения не знаят че си на ресторант или някъде навън.
В заключение: собственият VPN предоставя възможност за криптирано свързване с мрежата независимо от местоположението и в същото време без да се притесняваме че VPN доставчик може да ни следи защото самият ВПН е вкъщи.
Само на няколко минути с кола и почти в самият туристически град Банско се намира язовир Кринец. До него се стига по черен път преди изхода от към Добринище. Язовира е и на пешеходно разстояние като се намира на минути от няколко комплекса наоколо като св. Иван Рилски Спа и St. Jone Park.
До самият язовир има и ресторант, в който спокойно може да хапнете и пийнете. Има дори маси разположени на самата стена от долната част на язовира. Няколкото чешми, арт лампите, озеленяването и няколко патици и гъски правят мястото още по-прекрасно.
Разбира се има и възможност за риболов, който се заплаща. Самото място няма такса за вход. Входа е свободен, все пак сме сред природата. От там се разкрива прекрасна гледка към някои от върховете на Пирин планина, като ски пистите и връх Тодорка.
Страхотно място за прекарване на няколко часа семейно и дори с деца. Особено когато времето е слънчево.
В центъра на моя роден град – Разлог. Ето как празнуват Halloween тук.
Макар градът да е с богата история и култура, това не му пречи да съчетава минало и настояще дори със празници които не са български.
Halloween е един от любимите ми празници. Празнувам го от малък. Спомням си как ходех в градината (по това време на годината още имаше тикви в градината на баба и дядо), избирах си някоя подходяща, издълбавах я, правих и някакви страшни дизайни след което палех свещ в нея. Оставях я да свети и така …
Юли е. Мирише на море. Сутринта трябваше да ставам рано – 4:30. Граничният пункт Кулата – Промахон беше само на час път но не трябва да се пренебрегва движението дори по това време на деня.
Не след дълго покрай нас започнаха да се виждат маслиновите дръвчета. Сигурен знак че сме в Гърция. Минахме покрай Солун и се насочихме още на юг. Така ненадейно се озовахме много близо до митичен и изпълнен с надежда и любопитство полуостров.
Касандра – от древногръцката митология, която не отвърнала на любовта на Аполон, но въпреки това той и дал дарбата да вижда бъдещето. Тя предрекла и падането на Троя. На нея е кръстен един от полуостровите на Халкидики.
Не е нужно да казвам колко много харесвам Гърция. Времето беше слънчево, но много топло. Пристигнахме рано и обиколихме плажовете на няколко населени места, за да си харесаме един два. Така и стана. Харесахме повечето от тях, след което похапнахме и Гирос, че за какво е човек в Гърция ако не хапне един хубав Гирос.
Пристигнахме в хотела малко след 14 часа. Настанихме се в хотела, след което направих и един плаж на басейна. Пътувайки привечер към плажа, случайно си спомних че вече съм бил в това населено място. Дори 100 м по-надолу в друг хотел 😀 Света е малък 🙂
В съседното градче има и търговска улица – ресторанти, магазини, барове а под улицата и плаж. Тясна плажна ивица но пък дълга. Вечерта хапнахме в един от елитните ресторанти. Храната беше добра. Обслужването също. Ресторанта беше до брега на морето. Осветлението много тематично. Много приятно местенце.
И така минаха няколко дни с плаж, море, басейн, ресторанти и любувана на морската гледка. В една от вечерите имаше музика на живо. Пак уникален ресторант. На метри от брега на морето, под иглолистни дървета и зелена поляна. Като в приказка.
Тъжната част от всичко е тръгването за България. Гърция е страхотна. Препоръчвам!
Ето че след близо една година, отново се завърнах на Витоша.
Беше прекрасна и слънчева съботна утрин когато слънцето грееше и почти нямаше облаци.
Стегнах си раницата набързо и се запътих към спирката. Не след дълга дойде и автобуса. Естествено че се напълни, но нямаше как да е иначе. След близо един час пристигнах на Златните Мостове. Доста познато място и въпреки това всеки път като отида там ми се струва всяваш е ново и непознато място.
Не бях решил на къде да тръгна. Все още. Но тръгнах по първата появила ми се пътека. Не бързах за никъде. Не след дълго стигнах до хижа Малинка. Там пред нея имаше все още няколко петна със сняг, въпреки че слънцето напичаше. Поседнах на една пейка за да се намажа с крем против изгаряне и да се полюбувам на гледката и природата. Тръгнах по каменистата пътека нагоре през дървения мост и пресякох пътя.
Бях решил да не ходя надалеч, или поне да не е до хижите. Пътеката криволичеше, аз ходех бавно, а дърветата покрай мен минаваха и оставаха на заден план. Въпреки многото хора долу на мостовете, така и не срещнах много по пътеката. Главно на слизане имаше такива.
Не след дълго се озовах на хижа Еделвайс. Седнах на една от пейките там. Носех си вода и пих. Не бях гладен. Може би следващият път ще пробвам кухнята им. Забелязах че имат крем карамел. Би ми дошъл добре един такъв и един чай, нищо че съм на диета. Но ще остане за следващият път.
Не останах дълго време там. Вместо да продължа нагоре, реших да се прибирам надолу. По същия път. А и времето вече не беше така слънчево когато тръгнах.
Естествено направих малко снимки, но не и видеа, част от които може да се видят тук. Главно имаше цветя и дървесни гъби. Един прекрасен ден, прекаран в една прекрасна планина. Следващият път ще обиколя повече.
